Явлението Синя луна е известно от векове.
Фразата произлиза от средновековния английски
и се използва, за да именува
това извънредно небесно знамение.
Луната сега е палач на нощта.
Светлината я разряза
и всичко е видимо,
даже и движението на сенките.
Луна – обла, зряла, все още неотхапана –
същинска райска ябълка,
отгледана в небесната градина.
Не е подробност, а сияние,
което очертава дори тъжния мъничък силует
на щуреца отсреща.
Може да е живо същество за поетите,
които в безсъниците си й посвещават елегии и песни
(за светлата и тъмната страна, както при хората).
Тя е и загадката на загадките,
не само заради легендарните канали,
хълмове, езера, не само заради различните цветове,
в които се намята: тя спътникът на всеки самотен човек.
И светлината й се рони,
и прашинки пробляскват върху ревера ти –
сигурно си от нейните избраници.
В такава нощ пейзажът магически се събира в кръг –
повтаря съвършената й форма.
И уличната котка под дървото
се свива в топлия рижав ореол.
Синя луна.
Стъпила на пръсти върху мрака,
тя е мечтаният от нас рай.
Погледни нагоре, мили,
не гледай отражението й в локвата.
Защото в този пръстен, точно под подметките ти,
е познатият стар наш ад.
Аз знам, че не знае, че и аз не знам
Елин Пелин - Родно село