Какво е чувството,
когато си сам,

а някой в вкъщи невидимо присъства?

Края на следобеда.

Наоколо –
движение на ветрец в стаята.

И въздухът започва да се мести:
издухана нагоре паяжина,
събираща в хамака си залеза.

Възможна любовна люлка

Лампата – ранна луна,

сменя неуловимо боята на стените:

от помпейско червено – през пурпур,
до дрезгаво синьо.

Вече в часа на здрача –

дори и лекото докосване,
само на един негов цвят,
променя усещането, че си сам.

А може би е слязъл ангел,

долетял просто за да постоим

и послушаме заедно звуците му.

Докато ъглите се напълнят с мрак.

И стаята стане нощ – в нощта.

За да сме двама – до зората.
Хванати:
той – за небето, аз – за земята.

В очакване на твоя изток.

 „Факел”