И пак ще свири вятърът
по струните на закъснелите треви.
Изчезнал звук ще са мелодиите на щурците.

Звезди, или светулки са премигвали в ръцети ти,
а може би – въздишащи из въздуха луни,
които в здрача на очите, нечути ще потънат.

Защото сянката на лятото
отдавна мина правоъгълника на вратата.

След него ти – усърдният търсач на листопаденото руно.
И затова на есента свещената гора върви до теб –
по пътя към нашата пожертвана Колхида.