Нощта е гладна:
лакомо поглъща улиците, къщите,
градините. И мен.

И даже въздухът изгубва смисъл.

Измамен е и мракът:
смътно очертава вън релефите, 
без силует и география.

Нощта е доброволна клопка.  
Излъчва магнетичен мирис
за наивници.
Капан за будни хора:
чакалня и перон на гара. Балкон.
И даже пейка.

Нощта е с вкус на черен шоколад,
горчи до дъното на всяка молекула.

И любовта е като тази нощ:
без структура, сценарии и граници.
Дори земята и небето
не могат да я сложат в рамка.

Защото е самата свобода.

 "Суфльорът на сънища", 2021, Лексикон,