Само едно движение
и мракът изравнява релефите на предметите.
По въздуха освободен
се катерят силуети на птици и дървета.

Стените - като съблечена преди минута рокля - падат.
Таванът виси на закачалка, заедно с всички обещани небета.

Вятърът вече люшка облака над леглото:
люлка, вързана на звездите – за шапката и сянката ти.

Докато светлината на лампата издигне пак преградите.
И върне отново стаята на мястото й.  

Суфльорът на сънища, С, 2021, Лексикон,
редактор Марин Бодаков.