Небето приближава:
един по един облаците падат от клоните.
Въздух – разбит на остриета.
Забучени в залеза.
А студът ще го полира.
С всички цветове на синьото.

Стъклописът на здрача.

Върху него,
вече потръпват леките ангелски перца:
шушнат, въздишат, скрибуцат,
за да изпишат любовна буква, знак, дата.

И накрая
цяла история – от възможни минали животи.  
 
Защото тук са за първи път.
И за последен.