Октомври с листопадите.

Издига стени –

бляскави и недостъпни – до небето.

И под обсадата действителните гледки

изглеждат измислени.

Обсебена съм от мелодиите на есента.

От шепотите в рими.

Опитвам се да разчета летящите знаци,

но светлината ги променя всеки миг

в зависимост от мястото им във въздуха.

Просторът вече тесен е за цветовете.
Разпарят се кройките
и оттам излитат на воля
жълти, оранжеви, пурпурни сърца.

Това е сезонът, който незабелязано

опакова пространството.

И ни затваря в своята квартира.

Любовна квартира.