Мракът пак се двоуми:
дали  да не отстъпи място
на синята мелодия на синигер
или да я пусне в твоя сън,
за да остане още малко в къртичината.

Но звуците на разбудените вече треви 
са по петолинието на светлината.
И цветовете им излитат – птици,
пристрастени към свободата на небето.  

А ти от своя изток – изгревът,
хвани ги в рима.
А после здрачът ще е римата,
с която ще довършиш
стихотворението.

"Суфльорът на сънища", Лексикон, С, 2021