Докато потънат бавно – капка по капка в мрака.
А забравената от някой Адам райска ябълка, 
съвсем като луна, се търкулне по наклона на тъмното
и паветата върнат стария си буржоазен блясък.

В края на Декември
празниците са опаковани от ненавременна мъгла.
И всеки надпис с петънца от снощния дъжд, е нечетлив.
И силуетът насреща не е твоят.

Защото снеговете са оттатък нашата зима.
Знам, че ти ги чакаш.
 
Както аз – теб.