Краят на деня.
Тишина – 
като в затворена кутия.

В края на деня.
Двете предсърдия на нощта, 
лявото и дясното, тупкат.
Кръвта преминава
с цветовете на здрача.

Докато мракът изтъни хоризонтала.
И светът стане цял.
 

А изгрее ли ангел
и светнат ли крилете му –
двете луни ще са за нас.

Когато ме няма.

 Из ръкописа "Суфльорът на сънища"