Тополите. Пейзажът се намества
в прозореца – за лятото отворен.
А сякаш въздухът виси обесен
на сенките от тънки клони.

Градът се дави в суха кашлица
и в гърлото му няма минувачи.
Каналът долу не изпуска па́ра.
и всеки камък си стои на мястото.

Такава тишина, че чак ме плаши.
И даже мислите са спрели в жегата.
Извикай ме от Северния полюс
и от Екватора ще чуя ехото ти.

 

"Зимно море", 1997
"Свободно поетическо общество"
.