Проф. Николай Генчев, написал най- силните страници,
според мен, за Левски.
PS И как не разбраха официозите, че датата на обесването на Апостола, е 18-ти февруари (6-ти стар стил), а не 19-ти.

В историята около гроба на Левски се оформят два ясно очертани потока. Първият, който можем да наречем гроботърсачески, плод от склеротични или преднамерени спомени, се поддържа от ловки иманяри, които дават мило и драго да се доберат до тайнственото имане. Но, има едно-единствено «но», просто липсва каквато и да било сигурна историческа следа, дори и да е имало такава, тя е изчезнала или е била затрита нарочно.

Вторият поток се образува от народното споменно предание, спокойно и уравновесено. То не позволява да се мърсят чужди гробове. За него е достатъчно, че заветът на Левски е изпълнен, че неговият гроб се намира на българска земя, но че той е изчезнал, че липсват «светите мощи». За споменното предание това е достатъчно.

За историята и народопсихологията и двата потока са важни. На първия би трябвало да се пожелае сполука, като се укроти неговата истерия. Вторият може да се изучава и използува като сигурно мерило за народната душевна нагласа на българите.

Из "Васил Левски", проф. Николай Генчев, София, 1986