Тези тържествени дни винаги ме объркват.
Сякаш влизам в чужда дреха,
не по мярка, в която се изгубвам.

Но като се измъкна от нея,
чувствам се отново свободна.
Наоколо - чисто и тихо:
просторен хамбар,
изпразнен вече от пшеницата,
с проблясващи върху пода
като капки светлина зрънца.

Какво по-хубаво от това:
мирис на току-що смляно брашно,
готово да го омеси мама.