В помръкналия следобед - опушена черква,
стенописите са с обичайните сцени:
Върху купола кацва гълъб и от перата му
здрачът капе със синьо безразсъдство.
Дървото с двете ябълки отсреща приближава.
Адам и Ева тичат да се скрият под короната.

И дъждът е все същият.
В пеещите му пространства има място:
За далечния хребет с извивка на женска гръд
За сълзите – стръмно зелени от север.
За четирите сезона и след тях.

И за тъгата под кроткия облак
има място под дъжда.