Прозорците на тъгата са затворени.
Къщата е издигната върху хълм от мрак.
Звездите отдавна са изключени
като улични лампи след полунощ.

Луната е обърната с тъмната си страна.
Уморени музиканти след дълго свирене са щурците.
Вече са прибрали инструментите.
Вятърът духва фенерите на кварталните светулки.
Колите карат с изгасени фарове.
По мокрите пътища на тъгата.

В прозорците на тъгата виждам
отразена ярката си рокля.
Кръвта й полека се стича
към черните плочки на пода.

Сянката ми се движи по стълбите.
Надолу - по тънката червена линия.
Към приземието.

В заключената къща на тъгата.

из книгата “Свободни като въздуха”