Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2016 08:54 - Елегично
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 187 Коментари: 0 Гласове:
3



Тихите часове. Тези, в които иде тъгата.
Прониква в мен с въздуха. Усещам вкуса й. Въздишките й.

И симетрията на пространството се срива.
Пропукват се правите ъгли и стените по перпендикуляра.
Светлата черта на хоризонта прекъсва.

Като след земен трус пропадат житейските правоъгълници.
И тонове безсмислени думи, възклицания, образи, обещания, изчезват.
Руините на делника - антични статуи, потъват в разцепените пластове.

После и здрачът е друг. Небето – също.
Виждам звездите без очила. И прашецът на Млечния път -
на облаци, пръснати из целия космос.

Уличните лампи необяснимо се включват -
истински съзвездия от чужда галактика.
А аз ставам не само съзерцател, но и техен пазач.
Защото нощта е вътрешният джоб, в който скривам тайните си.
И тъгата.

Няма стара, днешна и утрешна тъга. Тя е една.
И когато си тръгне в зората, сигурна съм,
че чувам как се отдалечават леките й стъпки.

Public Republic



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1184353
Постинги: 2009
Коментари: 1249
Гласове: 5870
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол