Мракът отново е жив, звучен, подвижен.
Мелодиите се издигат нагоре, после се извиват,
за да се спуснат надолу, следвайки редовете
на нощната нотна тетрадка. А вятърът
я разлиства - страница по страница -
леко, нежно, чувствено. До синия час.

За завърналите се щурци.