Тази нощ музикантите ме объркаха:
тук съм, а ме няма - преместена съм неусетно
в място - от звезди и щурци. Чувам малка нощна серенада
в ре минор. Започва тихо, изкачва се постепенно със сила
нагоре и слиза до пианисимо. Темата се подава от солото
и се поема от оркестъра. Импровизират умело върху нея.
Солистът е близо  до мен - само треви ни разделят.
Усещам и дъха му - тъмен летен ветрец,
който ги движи в такт с мелодиите.