Капандурата е меден кошер.

И златният прашец на август
жужи разгорещен.

Една въздишка

и той излита от цветното стъкло.

Из въздуха се сипе сладка светлина.
 

В следобеда
сенките се движат самостоятелно.

Сякаш нас ни няма.

Издължените форми чертаят
древни пиктограми.

И все още неопитомени,
в транс играят своя си танц:

събират се и се разделят,
издигат се и се спускат.

После, разтопени от жегата,
се сливат с полуздрача.

А ние ги помним.