Постинг
05.11.2015 00:21 -
Елегия
Понякога нощта ме плаши -
уж безопасна тъмнина,
а разрушава вън пейзажа
до гола стръмнина.
уж безопасна тъмнина,
а разрушава вън пейзажа
до гола стръмнина.
Луната пада рязко вляво -
отмести времето отвъд.
Сега дори не остарявам.
Косите ми растат.
Дали наистина съм жива.
Наоколо – небе.
И мисля за смъртта наивно
като за друго битие.
из книгата "Свободни като въздуха", 2014
Няма коментари
