Постинг
15.08.2015 21:31 -
Елегия
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 843 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2015 21:34
Прочетен: 843 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 15.08.2015 21:34
Понякога нощта ме плаши -
уж безопасна тъмнина,
а разрушава вън пейзажа
до гола стръмнина.
Луната пада рязко вляво -
отмести времето отвъд.
Сега дори не остарявам.
Косите ми растат.
Дали наистина съм жива.
Наоколо – небе.
И мисля за смъртта наивно
като за друго битие.
из книгата "Свободни като въздуха", 2014