но се назовава така още преди хилядолетие.
Фразата произлиза от средновековния английски език
и се използва, за да се разбере,че появата й е истинско небесно знамение.
Тази нощ луната е неин палач. Разрязана от светлината,
вече не е дълбока и пълна с неочакваности.
Тя е видима и всичко в нея - разпознаваемо.
Луната сега е обла, зряла, ослепителна. Все още е неотхапана -
същинска райска ябълка, отгледана в небесната градина.
Влиза в пейзажа не като подробност. Магически център.
Около него се завъртват звезди, планети, спътници.
Комети палят опашките си,
метеори заблестяват като късове самородни кристали.
А дъждът трепка по теченията на тъмния вятър и въздухът става на люспи.
Засилен в орбитата, той чертае из космоса тънки сребърни спирали.
И забравената отдавна стара тъга ги следва.
Тази нощ луната изгря, за да обезсмърти пейзажа със златния си нимб.
И уличната котка под дървото заспа в топлия рижав кръг.
Синята луна. Само тази нощ. Стъпила на пръсти върху мрака,
тя е самият рай. А аз без далекоглед виждам крайния квартал на ада,
затворен в оранжевия й пръстен – точно сега, и точно тук.