Постинг
30.10.2014 18:47 -
Прозорците на тъгата
Прозорците на тъгата са затворени.
Къщата е издигната върху хълм от мрак.
Звездите отдавна са изключени
като улични лампи след полунощ.
Луната е обърната с тъмната си страна.
Уморени музиканти
след дълго свирене са щурците.
Вече са прибрали инструментите.
Вятърът духва фенерите
на кварталните светулки.
Колите карат с изгасени фарове.
По мокрите пътища на тъгата.
В прозорците на тъгата
виждам отразена ярката си рокля.
Кръвта й полека се стича
към черните плочки на пода.
Сянката ми се движи по стълбите.
Надолу - по тънката червена линия.
Към приземието.
В заключената къща на тъгата.
из "Свободни като въздуха"