Постинг
03.10.2014 17:16 -
Зърно от светлина
Сълзата. Не искам да я изтрия.
Нека свободно да пресича лицето.
И когато плача да не се преструвам,
че имам сажда в окото.
Като небесна капка нека да почуква
с морза си по масата.
И по-често да поглеждам навън - към облаците,
които трупат в себе си дъжд, сняг и тъга.
Сълзата и този път изкачва
стръмнината от сърцето до очите.
В своята мъничка сфера събира
сол и вода - от цял океан.
Днес цветната леща ще смени
кафявото на зениците с морско зелено.
После, вече натежала,
ще се търкулне по скулата на лицето.
Сълза:
Праисторически кристал,
пробляскващ в пропастите на времето.
Зърно от светлина, което пониква в изгрев.
Снежинка, кацнала на миглата ти.
Преди да я разтопи дъха ми.