Издигнал е стени - 
бляскави и недостъпни - чак до небето. 
И под живата обсада, действителните гледки
изглеждат  измислени от някого.
 

Обсебена съм от мелодиите на есента.
От шепотите в рими. 
Опитвам се да разгадая
диаграмата на пулсиращите летящи знаци.
А светлината се променя всеки миг, 
в зависимост от мястото им във въздуха.
 

От жълто и охра, червено икафяво, 
до царствен пурпур – 
багрите объркват простора.
И отраженията им – лек цветен прашец, 
летят на воля из него. 
През мъглите прозират рижави слънца.      
 

Това е сезонът, който незабелязано
опакова пространството. 
И ни затваря в своята квартира.

Любовна квартира.
С южно изложение - към рая.

из "Свободни като въздуха" 

5,11