Като везни в покой унесени

се примиряват и живот, и смърт.

Светът е в равновесие.

И в паузата между две издишвания

ще спрат листа дори да падат.

И въздухът ще е излишен.

И сякаш приближава ада.

Измислих ли или реално

прекъсна обиколката земята!

Но времето се плъзва плавно

в извивката на циферблата.

А за безсмъртието ни се грижат

на уличните лампи светлините.

И  пешеходците се движат

със залез около косите.

из "Свободни като въздуха"