Постинг
15.09.2014 18:47 -
Стихотворението
Нощна книга.
Мракът става друг:
живо същество, което ме обгръща. Га̀ли.
Топло. Тихо.
Чувам само как тревите се движат. Растат.
Как диша учестено разбудената липа,
когато катери етажите на въздуха.
В тъмното единствено проблясват светулки.
Местят пространството свободно:
нагоре – надолу. Бързо. Бавно.
Рисуват странни фигури -
тайнописи за посветени.
В пейзажите на последния куплет.