Постинг
12.05.2014 00:24 -
Предсърдието на нощта
Виждаш ли ме, застанала съм на моста.
Сега е краят на деня.
Остава още малко хоризонтът да се разтвори.
Знам, че мълчанието ни е сграбчило и оглушило, за да не се чуваме.
Затова не проумяваме къде е долу и горе,
къде са земята и небето.
И от къде започват покрайнините на ада.
Здрачът полита напред и завладява пейзажа.
Морето е разлято мастило.
Здрачът не е просто предсърдие на нощта.
Той е състояние на духа – преминаване от живота към смъртта.
Защото сега времето е и миг, и век, и самата вечност.
Призрачно време, в което светлината се съпротивлява на мрака.
За да не я обладае и покори.
За да я има още.
В този миг - на самия ръб на денонощието,
ти ме извикай.
Няма да те чуя.
Черните атоми вече са запълнили пролуките на въздуха.
Но ангел ще излезе от идващия облак
и крилете му ще засияят като две луни.
И тогава пейзажът ще се върне.
Сега е краят на деня.
Остава още малко хоризонтът да се разтвори.
Знам, че мълчанието ни е сграбчило и оглушило, за да не се чуваме.
Затова не проумяваме къде е долу и горе,
къде са земята и небето.
И от къде започват покрайнините на ада.
Здрачът полита напред и завладява пейзажа.
Морето е разлято мастило.
Здрачът не е просто предсърдие на нощта.
Той е състояние на духа – преминаване от живота към смъртта.
Защото сега времето е и миг, и век, и самата вечност.
Призрачно време, в което светлината се съпротивлява на мрака.
За да не я обладае и покори.
За да я има още.
В този миг - на самия ръб на денонощието,
ти ме извикай.
Няма да те чуя.
Черните атоми вече са запълнили пролуките на въздуха.
Но ангел ще излезе от идващия облак
и крилете му ще засияят като две луни.
И тогава пейзажът ще се върне.