Като погледна пейзажа насреща, разбирам, че точно тук, където съм, нямам спомени - времето така се е разбъркало, че вчера е сега, а днес е утре. Дори онзи някогашен листопад се издига пред мен нагоре, напълно достоверно към небето, като неотъпкана горска пътека и очертава завоя преди облаците.
През сребърните нишки на паяжината, виждам пространството различно – уж мога да го докосна, но е недостижимо - увито е като в копринен пашкул. Още малко и аз ще съм хваната, заедно с приближаващия здрач, в примамлива свилена примка.
Какъв е този доброволен плен? И хълмът, и дърветата, и ябълките, удрящи нестройно тревите, и тръпчивите замайващи ухания, всичко е в тази паяжина, която се полюшва в пространството като удобен и огромен хамак.
Още малко и луната ще изскочи, следвайки лъскавата нишка. И тя ще влезе в нашия ритъм - леко, напевно, приспивно.
Заспи и ти в този свят, влез в него, като в друга епоха, по-щедра и от митологията и бълнувай свободно имена на богове, герои и предатели…
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Светли празнични дни !
Дано види бял свят като печатно издание книгата ти с есета!
Поздрави от Бургас и хубав утрешен празник! Творчески успехи и здраве Виолета!
Светъл празничен ден, Вили!!
поздравявам те, Вили...сърдечно...
радвам се, че прочетох..
Благодаря за изживяването!
В тази люлка светът е великолепен!