Постинг
25.11.2010 17:47 -
Елегия
Елегия
Звън на дъжд в сезона на промените.
С удар ще размаже на пейзажа акварела.
И на сън листата все растат зелени.
Не скучае месец май в неделя.
А следобедът забравя да си тръгва.
Само облак плъзва натежал овал в небето.
И навярно светлината от тъга помръква
и смалява даже на дървото силуета.
До нощта остава още много време.
Звуците изкачват въздуха с последни сили.
Вече горе, уморени, в тишината дремят.
После падат шумно, сякаш са препили.
Звън на дъжд в сезона на промените.
Вятърът разплисква с нежност мрак и капки.
През стъклото виждам смътно от зеленото.
A сърцето тръпне там. Само - без шапка. .
Вълнообразно
1.
анонимен -
Постоянен читател
25.11.2010 18:52
25.11.2010 18:52
Много ти благодаря, Виолета,
жестът ти е страхотен, стихотворението - също!
цитирайжестът ти е страхотен, стихотворението - също!
че ме нахрани тази вечер...:)
цитирайНапълни ми душата с тъга...и с чувства.
Благодаря и очаквам още, още!
цитирайБлагодаря и очаквам още, още!
KAKVA KRASOTA, NEKA PRODALJI!
цитирайудоволствие беше - благодаря!:)
цитирай
6.
анонимен -
за сърцето елегично
28.11.2010 18:10
28.11.2010 18:10
представете си
сърцето
самотно
в дъжда
без шапка
само тъга
нарисувано тук
с цвят звуци форми
какъв художник си ти Виолета
пиша отново без препинателни знаци
не искам точка
цитирайсърцето
самотно
в дъжда
без шапка
само тъга
нарисувано тук
с цвят звуци форми
какъв художник си ти Виолета
пиша отново без препинателни знаци
не искам точка
7.
анонимен -
Толкова е осезаемо всичко тук!
30.11.2010 21:04
30.11.2010 21:04
Чувам звуци, виждам цветове, изпълват ме чувства. Истинска магия!
цитирай
8.
анонимен -
Сам в дъжда
04.12.2010 21:41
04.12.2010 21:41
Като чета стихотоврението в това мрачно време, ме обховаща всемирна тъга. Усещам я точно сега и точно тук!
цитирайбаво е!
цитирай