Има ли по-банален сюжет за текст и разговор от това, какво е сърцето за мен, или за теб? Дали ти имаш сърце, или не!
Всички знаем, че то не е просто пулсиращ мускул, който те прави жив и в буквалния, и в преносния смисъл, а цяла вселена - освободена от граници и време и събрана там, незнайно как в това иначе мрачно и страшно място.
Ако се взреш обаче в което и да е негово пространство, от един друг ракурс, ще видиш…самата вечност. Обикновените подробности по правило тук изглеждат извънредни, образите – чудотворни, пейзажите – нечакани, а снегът дори – задължително изненадващ…В него дъждът вали, вали и те мокри, но ти не отваряш чадъра. Влизаш в друг свят, с багри, мириси, звуци и силуети, напомнящи все още недосънуваните ти блянове. Дъждът очертава с вертикалите си дневните и нощни стръмнини, свързва те с небето незабавно и размива границите на действителността с другата, очаквана все някога неизбежна реалност.
Не усещаш сърцето, когато то само работи. Сигурен си, че е в теб, но всъщност, го няма. Тогава обикновено се казва, че си безсърдечен, че не можеш да обичаш, да страдаш истински, да прощаваш и да се радваш докрай.
Но когато някоя нощ гледаш звездите и искаш да ги проумееш, а те са заключени и нямаш универсален шперц, с който да отключиш и тях, и тайните им, тогава изведнъж чуваш сърцето си. То не просто напомня за себе си. Иска да каже нещо важно и единствено.
Явно най-после е открило тайната на живота. И затова започва да барабани нестройно в теб, да чука по корубата на стаята, да удря в листата на ореха…Ту засилва, ту намаля своя ритъм и всеки неравноделен такт ти напомня, че си наистина жив. Боли те, но не се страхуваш, не търсиш и лек за изпитанието. Сега е и моментът да видиш и най-незначителният белег по него, който дори и зараснал, е оставил следи. За да станат те знаци по пътя ти.
02.03.2010 15:33
03.03.2010 09:54
03.03.2010 10:18
казала си го толкова изящно
03.03.2010 15:24
04.03.2010 18:56
откога чакам някой да ми каже това
истински текст
чувствам го