небе – пропукан купол,
крепен от градските дървета –
антична колонада, украсена с облаци,
наместо богове.

Тук миналото става настояще.
И всяка буква и число
под удара на капките,
изгубват ясни очертания и таен смисъл.

След дългото очакване и бъдещето,
измокрено до кости, си е тръгнало.
Преди да разгадае предсказанията,
кодирани в кристална топка –
последната сълза на този дъжд.

Дори април е друг –
зелени са единствено
пейзажите в очите ти.

И без чадър вървя, вървя към тях.

Из "Свободни като въздуха", 2014