Къде е светлината, която вдишвам и мрака, който издишвам
Ако можех да ги събера и успея да ги опитомя, щях да имам свой ден и своя нощ

Щях да запомня всеки кръг на зората – далечните райските селения
и непостоянните цветове на тъмнината – заради режима на осветлението в ада

А колко са различни тук състоянията на синьото – все едно някоя звезда го излива надолу – до самото си дъно, или по скулите ти се търкулва капка по капка тъгата -
в най-самотния час

В следобедите пък може би щях да виждам
трепкащите им отражения в очите ти

Закъснелите ябълки на декември тук щяха да светят - дневни луни, под шапки от перца, които шушнат с езика на снежинките

А аз сигурно на воля ще се люшвам
над пролуката между двете години
и ще се чудя - в хамак ли съм,
или в прегръдка

Ако имах свой ден
и своя нощ

С теб