Опитвам се да се погледна отстрани. Да пренаредя парчетата в себе си, които са се разместили. Други, изпадали, да събера и после, ако мога, да ги залепя.
Поне сега, часове преди 2018 година, искам да се видя цяла.

Обичам да наблюдавам неотхапана ябълка. Да докосвам кожата й. Да вдишвам ароматите. Да предусещам вкуса й. Това е представата ми за 2018 -
преди първия резен.

Като "Отворен финал", който вече чакам.