Един от важните уроци в живота ми:
По стечение на житейските обстоятелства, като малък,
моето дете Симеон растеше заедно с внучето на Рангел Вълчанов - Велян и внучетата на Радой.
PS За уроците на Радой - когато събера душа.

Но сега искам да кажа няколко думи за големия Рангел. Той идваше на детската площадка в кв. "Изток" почти всеки ден. Беше отдаден изцяло на внука си, но заедно с това обичаше да общува с нас - майките (държеше се като със стари приятели, шегуваше се със себе си и разказваше истории). Толкова живо и непосредствено говореше, че и ние съпреживявахме с него всеки епизод - от първите му филми и звъненето на веригата на един от героите от Острова, който след като бяга от там, търси звуците й, трагичната съдба на
Георги Марков, разговорите с Анжей Вайда, снимките му в демонстрация по времето на Пражката пролет, до мечтата му да снима, още, и още, въпреки, че вече беше болен. Стигаше разбира се и до детството си и родната къща в Кривина. Понякога пускаше вицове на оригинален шопски диалект. Такава виталност и почти библейска мъдрост у него!
Та веднъж ми каза: "Виолета, в този живот всяко камъче тук, на пясъчника, не е случайно. Дори и твоето дете, като го докосне, ще усети силата му, нищо, че е на три години. За да не се препъне един ден в него. И ти го запомни, защото може да е и за теб бъдещо препятствие. Не забравяй, че го има, защото и писането е начин да разбереш, дали можеш да търкаляш нагоре камък. Не е важна големината му, а твоята сила. Всеки истински творец е един Сизиф."

Рангел Вълчанов R.I.P.