Краят на деня.
Мълчание ни затваря.
В неговата територия сякаш свършва рая
и започват първите квартали на ада.

В края на деня.
Здрачът полита напред.
Завладява въздуха.
Сега той не е просто предсърдие на нощта,
а преминаване от живот – към смърт.

Времето се усеща и като миг, и век, и самата вечност.

Но на самия ръб на залеза,
ангел ще излезе от идващия облак.
Крилете му – две луни в небето.

За да се върне пейзажът.
И мракът да ни приближи.

Из "Свободни като въздуха"