Постинг
11.09.2014 13:06 -
Фантазьори
Понякога нощта ме плаши -
уж безопасна тъмнина,
а разрушава вън пейзажа
до гола стръмнина.
Луната падна рязко вляво -
отмести времето отвъд.
Сега дори не остарявам.
Косите ми растат.
Дали наистина съм жива.
Наоколо – небе.
И мисля за смъртта наивно
като за друго битие.
из "Свободни като въздуха"
Няма коментари