Цветовете на светлината.

Чакам ги: стоя и гледам как идва

бялата вода, червената, виолетовата, златната.

После светлината започва да струи в зелено.

Разрежда я само въздухът,

подпрян на сънното небе - 

стара крепостна стена,

преди вавилонската.

По безветреното дъно на пейзажа

искрят изумрудени украшения -

дъждовните  локви.

Облаците - като кристали

блестят в тях.

Преместват се при всяко мое движение.

Сменят формата и големината.

А когато се плъзне любовно здрачът

по хълбока на хълма,

се виждат родилните,

но вече ръждиви петна на луната.

Игра на цветовете -

в пукнатината между два сезона.

 

Из "Свободни като въздуха"

"в пукнатината между два сезона."
Виолета, цялата книга "Свободни като въздуха" е космос, в който всеки от нас, когато влезе в него, лети...Благодаря ти!