Той беше мъж - с понякога весели бръчки,
а тя момиче - и носеше пръстен със тюркоаз.
Той мълчеше по много - тя и така го обичаше
и упорито го учеше как се казва дума добра. 

Но... той я скриваше в скалистите си прегръдки
и я оставяше често, често без дъх...
Сребърно я целуваше - понякога... до съмване,
водопадно я галеше - сякаш бе недосънуван сън...

Така си живеят:
Той мълчаливо усмихва се с бръчки,
тя - кокетно красива - си има пръстен със тюркоаз...
На ухо да ви кажа: той подарил ѝ пръстена...
Но така и не казал дума добра...



https://m.youtube.com/watch?v=DIcsRVWfvYg

https://m.youtube.com/watch?v=f8oF51XHyro&t=7s