Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2021 08:01 - Без двор и стобор
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 6125 Коментари: 22 Гласове:
27


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 
                     image


 

   
                                                              
        image                                                          


       image
       image
       image
  










Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Поздрави, Вени!
16.02.2021 10:58
За съжаление, в битката за оцеляване се промени начинът на живот, на нас българите. Заложено е в гените ни всяко поколение да строи дом, но тава постепенно се променя, особено в съжителството с други народи. българинът е индивидуалист, той извън страната ни не живее в общност„ Това променя много от народностния характер. Затова актуаално звучат последните стихове: "Светът е голям и губи се там човекът, без двор и стобор щом остане." Нека поне в паметта да остане споменът за тях. Прегръщам те, Вени! Хубав ден!
цитирай
2. mt46 - Здравей, Вени!
16.02.2021 12:00
Много хубаво, силно стихотворение!... Тъжно е, че Родината ни все повече се обезлюдява!...
Светли, леки дни!...
цитирай
3. donchevav - За съжаление, в битката за оцеля...
16.02.2021 15:35
tota написа:
За съжаление, в битката за оцеляване се промени начинът на живот, на нас българите. Заложено е в гените ни всяко поколение да строи дом, но тава постепенно се променя, особено в съжителството с други народи. българинът е индивидуалист, той извън страната ни не живее в общност„ Това променя много от народностния характер. Затова актуаално звучат последните стихове: "Светът е голям и губи се там човекът, без двор и стобор щом остане." Нека поне в паметта да остане споменът за тях. Прегръщам те, Вени! Хубав ден!


Напълно споделям написаното от тебе, скъпа Ати! Преди няколко дни, преди да падне сегашният сняг, на път за градинката минах не по обичайния си път, а през крайните квартали на града ни. Панелно строителство от 60-те и 70-те години на миналия век и нови, уж модерни, претенциозни блокове - успоредни, напречни, нахвърляни безразборно, един до друг, един през друг - еднакво сиви, безлични, унили... Сюрреалистичен пейзаж! Хората, които щъкаха насам-нататък по улицата, бяха същите - еднакво сиви, еднакво унили и тъжни, знаци на пълно обезличаване, на скука и апатичност.
Човекът, хайде нека да е българинът, така е устроен, че му трябва двор - лично пространство, което да събира и радостните, и тъжните мигове от живота му, където да се чувства свободен, да може да заяви себе си в цветя, овошки и бели пътеки. И ограда - не толкова тежки дувари като бойници срещу чуждия и враждебен свят, колкото тънки стобори и мрежи, майсторски наковани и боядисани, нежно накитени с рози и люляка - да го отграничат от чуждостта.
Без личното пространство на дома човек губи способността да презарежда с обич и с позитивизъм, губи чувството за семейственост, забравя ценни добродетели, които само родът и домът могат да дадат. Изпълва се с безпричинна злоба и ненавист, развива компенсаторни механизми, движени от егоизъм и нихилизъм. Тъжно, студено! И не знам има ли изход...
Поздрави, мила Ати! Слънчеви февруарски дни ти желая, много здраве и късмет! Прегръдка!
цитирай
4. donchevav - Много хубаво, силно стихотворе...
16.02.2021 16:25
mt46 написа:
Много хубаво, силно стихотворение!... Тъжно е, че Родината ни все повече се обезлюдява!...
Светли, леки дни!...


Благодаря ти, Марине!
Обезлюдяват се... Най-вече селата и малките градове - за сметка на големите градове, които се задъхват от новопристигнали, новонастанени, еднакво несигурни, неуместни, чужди, но амбициозни, нахъсани, заклети да успеят.
На тях не им трябва двор - стигат им четири стени и едно легло - нищо не бива да ги разсейва - пък и нищо кой знае какво не могат да си позволят. Впрочем малцината от тях, които истински успяват, бързо се връщат към идеята за богати къщи с дворове и градини, и разбира се, с високи дувари, знайно защо. Но това не е завръщане към семействеността, към родовите добродетели и обичта. Защото право казва Ати: ние не сме като другите народи, чужди са ни и готическите каменни сгради на Европа, и простите къщи тип "бунгало" и "ранчо" на средните американци. За стария българин домът е сакрално пространство, а какво е градинката за всяко българско сърце - ех!
Дървета без корени... Това сме ние, съвременните обитатели на големите градове. А като нямаш нещо, на което да държиш, за което да милееш, което да те завръща - какво значение има къде си и къде ще те отвее вятърът. Да, масово обездомяване, обезродяване, обезлюдяване е настанало...Процес ли е, етап ли е, ще има ли край?
Наслади се на последните зимни дни, Марине, на покоя в твоята градина, че иде пролет, а с нея и много труд, и много радост, и грижи, и слепи кучета:)
Здрави и весели, любородни, любоплодни февруарски дни!
цитирай
5. valben - Много ми харесва!
16.02.2021 16:29
Чудесен стих. Не съм съгласен, че може да изчезне в прах. Щом го помниш значи все още е живо. Разбира се, нека живее и ще живее. Щастлив е този, който има подобни спомени. Поздравявам те!
цитирай
6. milady - хубави..зимни и пролетни..дни, и бъднини,и скомини..
16.02.2021 17:28

това, беше, по добре от Гладиатора....
и все пак,Сърцето не признава огради,и Граници)))
за това ,и Любовта,е навсякъдее...
а,Душата ни,е един малък Космос, без корени, вени...не,ли?

поздрави и усмивки,Джули.бъди щастлива..
цитирай
7. leonleonovpom2 - Поздрави, Венета!
16.02.2021 18:07
Силно, прочувствено стихотворение!
Връща спомените за къщата на баба и дядо, с масивната дървена порта, с керемиден покрив наднея!
За цветята в двора на баба!
За козичките, които сутрин и вечер чакаха пред портата, дядо ми да им я отвори, В единия случай да заминат със стадото ,в другият - да се приберат! Без часовник, бяха точни! Старшата понякога гледаше през прозореца, защо се бави?
Дворът беше пълен с дръвчета Котката ,чието работно място беше в зимника, често с часове залягаше на някой клон и дебнеше врабчетата Дядо ми, усетеше ли я, гонеше я с яд!Да заминава в избата После разбрах причината Хване ли врабче, няма да лови мишки! А често хващаше
Атмосферата, беше неповторима!
Няма я тази атмосфера сега, няма я също и човещината в отношенията!
Подмамени като туземците от лустрото, от лъскавото, заменихме хубавото, което дедите ни са създавали с мамещото очите!!

Хубава вечер, Венета!
цитирай
8. donchevav - Чудесен стих. Не съм съгласен, че ...
16.02.2021 18:18
valben написа:
Чудесен стих. Не съм съгласен, че може да изчезне в прах. Щом го помниш значи все още е живо. Разбира се, нека живее и ще живее. Щастлив е този, който има подобни спомени. Поздравявам те!


Благодаря ти, Вал!
Няма нужда да помня:)))
Имам и градина, и двор, и "стобор". В моята градина сутрин, дори през зимата, пеят гугутки. Откак падна сняг, слагаме под старата круша, току под прозореца ми, една голяма пластмасова кутия с царевица. 20-30-50 гугутки кацат наоколо, кълват дружно, а когато се нахранят, отстъпват ред на врабчетата, а самите те се залюляват в клоните на напъпилата круша и пеят ли, пеят... По покривите на околните блокове пък чакат стотици улични гълъби. Тук им казваме пивги. Най-различни цветове са - от бяло до черно:) Сговорно, на групи по петдесетина, с плонж кацат в нашия двор и си хапват наред с домашните пернати. Не им ли стигне, на ята прелитат до открития хамбар - общо взето напаст са, но ние не ги гоним - едно, че сме производители, не купуваме зърното, можем да си позволим, и друго - знайна е любовта на моето семейство към гълъбите:) Оградата ни, вярно, не е старинен дъсчен стобор, метална е, но накачулилите я в странна симбиоза цъфтящи и вечнозелени храсти смекчават строгостта й.
Аз затова и не мога задълго да отсъствам от дома - където и да отида, ми липсват моите котки и кучета, и гълъби, и двор, и градина - и всички ония дребни неща, без които не бих била аз. Понякога ми се иска да ги снимам и да ги покажа в блога, но бързо се отказвам - прекалено лично е, усещам го малко като ексхибиционизъм:)))
Благодаря ти за хубавите думи, Вал, за приятелското отношение! Бъди здрав и продължавай да ни радваш с твоите чудесни стихове, преводи и любима музика!
Слънчев и весел февруари!
цитирай
9. donchevav - това, беше, по добре от Гладиа...
16.02.2021 18:27
milady написа:

това, беше, по добре от Гладиатора....
и все пак,Сърцето не признава огради,и Граници)))
за това ,и Любовта,е навсякъдее...
а,Душата ни,е един малък Космос, без корени, вени...не,ли?

поздрави и усмивки,Джули.бъди щастлива..


Благодаря, Юлия! Със сигурност си права за всичко - за душата и сърцето, за любовта без граници ... Но друга ми е скомината тук - и ти благодаря за тази позабравена дума, много е уместна:)))
Нека тези чудесни дни, изпълнени с предпролетно настроение и очакване, бъдат здрави и успешни за тебе! Поздрави!
цитирай
10. donchevav - Силно, прочувствено стихотвор...
16.02.2021 19:05
leonleonovpom2 написа:
Силно, прочувствено стихотворение!
Връща спомените за къщата на баба и дядо, с масивната дървена порта, с керемиден покрив наднея!
За цветята в двора на баба!
За козичките, които сутрин и вечер чакаха пред портата, дядо ми да им я отвори, В единия случай да заминат със стадото ,в другият - да се приберат! Без часовник, бяха точни! Старшата понякога гледаше през прозореца, защо се бави?
Дворът беше пълен с дръвчета Котката ,чието работно място беше в зимника, често с часове залягаше на някой клон и дебнеше врабчетата Дядо ми, усетеше ли я, гонеше я с яд!Да заминава в избата После разбрах причината Хване ли врабче, няма да лови мишки! А често хващаше
Атмосферата, беше неповторима!
Няма я тази атмосфера сега, няма я също и човещината в отношенията!
Подмамени като туземците от лустрото, от лъскавото, заменихме хубавото, което дедите ни са създавали с мамещото очите!!Хубава вечер, Венета!


Ще ми повярваш ли, Лео, че четох коментара ти сигурно десетина пъти, преди да се реша да ти отговоря. Но и сега не се чувствам достатъчно сигурна - сякаш не знам какъв невероятен разказвач, какъв душеприказчик си само! Толкова вълнуваща картина си описал, така ме докосна - благодаря ти! Да, това беше и къщата на моите баба и дядо - същата огромна дървена порта с покрив отгоре, същите козички, овце и даже магаре, и цветя, и котки, които никой не глези излишно, които си знаят мястото, и шарени дворни кучета, и врабчета, и... И баба и дядо живи! Знам, че това време никога няма да се върне - но ми е така хубаво да си спомням, така топли! И съжалявам следващите поколения - спомен от ламинат и гипсокартон, от туи и гранитогрес няма:) Дано нещо ние сме им дали от уюта на нашите домове - но не вярвам... Нали все търсим някакъв комфорт, някой друг да ни свърши домашната работа и все повече заменяме своето човешко присъствие с фотоклетки и роботи...
Благодаря ти за този топъл, обичлив спомен, за голямото ти сърце и за приятелството ти!
Бъди здрав и много щастлив!
цитирай
11. emi1ts - Спомени,спомени!
16.02.2021 22:26
Има такива които ни умиляват или натъжават.Все пак ние хората можем да свикнем с всичко.Да сме живи и здрави и повече човечни!Това най- много зависи от нас самите.Благодаря Вени!Хубава вечер!
цитирай
12. donchevav - Има такива които ни умиляват или ...
16.02.2021 23:20
emi1ts написа:
Има такива които ни умиляват или натъжават.Все пак ние хората можем да свикнем с всичко.Да сме живи и здрави и повече човечни!Това най- много зависи от нас самите.Благодаря Вени!Хубава вечер!


Благодаря за хубавите пожелания, мила Еми! Усещам, че моят носталгичен порив не ти се нрави особено - може би виждаш нещо деструктивно в него и бързаш да ме изведеш на правилните позитивистични пътеки:))) Бързам да ти кажа, че тъгата при мене е особен феномен - ражда стихове и добри дела:))) Например историята на този постинг. Посветен е на "Т" и този "Т" е моят брат. Той наскоро се завърна /окончателно, надявам се:)))/ от чужбина и се зае да реновира бащината ни къща. Аз му помагам, доколкото мога - повече с някоя любима гозба и сладка дума, отколкото с пари или работа. Но все едно - двете семейства сме се врекли да обновим дома на своите най-съкровени спомени, да го върнем към живота след смъртта на нашите родители. И плачем, и се смеем, и сме тъжни, и щастливи едновременно -- объркана работа. Пък иде пролет, и у тях с жена му къщи и градини, и у нас също - няма да ни е лесно. Но и двамата с брат ми /повече той като скиталец десетилетия по чужбина, по-малко аз/ сме разбрали:
Светът е голям
и губи се там
човекът, без двор и стобор щом остане.
Прегръдка, мила Еми! Здраве и усмивки, обич и добротворство в тия най-трепетни, предпролетни дни!
Хубава вечер!
цитирай
13. mt46 - Отново здравей, Вени!
17.02.2021 12:19
Мисля, че ще е по-добре да редактираш последния стих, да обогатиш, да разшириш смисъла му – чрез замяна на "стобор" с дума, която е сродна на "природа" или на "простор"... Може да се промени и словореда...
Благодатни и беззаразни дни!...
цитирай
14. lexparsy - Почитания и от мен за споделянето Вени!
17.02.2021 13:46
   Толкова много носталгични спомени и на мене предизвика с това стихче...
   Мислено благодарих на Бога че съм отрасъл едновременно във вихъра на града, но и уж вила, но къща която не беше обитавана само зимните месеци... и винаги ми е липсвало по всяко време да мога да изляза на зелено да се поровя в Земята, в някоя леха или да засадя нещо, или даже да се прихвана за мисртията, чука, даже и флекса, за да се излекувам, ако някой телевизор ме е разболял... :-))) , или да слушам вечер песента на косовете, и да гадая по нощни пеперуди... :-)))
    И така ми е мъчно за хора израсли в панелни кутийки и пред медийно зомбиращи устройства,, и образовани ментално и духовно от фалшиви науки и религии...
    След толкова години имах повод пак да прочета последните книги на Владимир Мегре и неговата Анастасия, които освен за родовото селище и пространството на любовта, толкова разбираемо обясняват споделено даже и от деца, простите и естествени неща които трябва само да си припомним... или пък поне да не позволим на децата които ги знаят рождение да ги забравят....
   ОК... спирам, защото ако продължа да казвам това което за едни никога няма да е понятно а за други си е пределно ясно... няма скоро да спра... :-)))
   Моите почитания и най-добри пожелания Вени!
   Лекс
цитирай
15. troia - Здравей, Вени!
17.02.2021 20:35
Хубаво стихотворение. Наистина е тъжно, че селата обезлюдяват, а хората бягат в чужбина далеч от родните си места. Вече парите определят къде ще живее човек.
Нямам носталгични спомени, защото съм градско дете.:)
Приятна вечер, мила Вени! Всичко най-хубаво на теб и на хората, които обичаш!
цитирай
16. donchevav - Мисля, че ще е по-добре да редакт...
17.02.2021 21:44
mt46 написа:
Мисля, че ще е по-добре да редактираш последния стих, да обогатиш, да разшириш смисъла му – чрез замяна на "стобор" с дума, която е сродна на "природа" или на "простор"... Може да се промени и словореда...
Благодатни и беззаразни дни!...


Благодаря ти за интересното и уместно предложение. Сигурно си прав - едно разширение на смисъла във финала ще обобщи идеята и текстът може само да спечели. Само че "стобор" смислово се родее повече със "затвор", отколкото с "простор":))) /шегувам се, разбира се, схванах много добре какво ми предлагаш да коригирам/. Но мисля на този етап да оставя нещата така. Дано опитът за рондо компенсира донякъде олекналия финал - нали казват, че всяко нещо, повторено три пъти, минава на друго енергийно ниво:)))
За словореда не знам - подредила съм думите според смисловия акцент, който съм искала да вложа в тях, нямам колебание. Но по принцип могат да се подредят по много начини - и аз, да си призная, минах през много варианти:)))
Още веднъж благодаря за особения режим, в който винаги ме поставяш. Много ми е полезен - учи, показва, коригира, поощрява и разбира се, вдъхновява. Поздрави, Марине! Благи дни на здраве, труд и веселие!
цитирай
17. donchevav -    Толкова много носталгични с...
17.02.2021 22:16
lexparsy написа:
   Толкова много носталгични спомени и на мене предизвика с това стихче...
   Мислено благодарих на Бога че съм отрасъл едновременно във вихъра на града, но и уж вила, но къща която не беше обитавана само зимните месеци... и винаги ми е липсвало по всяко време да мога да изляза на зелено да се поровя в Земята, в някоя леха или да засадя нещо, или даже да се прихвана за мисртията, чука, даже и флекса, за да се излекувам, ако някой телевизор ме е разболял, или да слушам вечер песента на косовете, и да гадая по нощни пеперуди... :-)))
    И така ми е мъчно за хора израсли в панелни кутийки и пред медийно зомбиращи устройства,, и образовани ментално и духовно от фалшиви науки и религии.
    След толкова години имах повод пак да прочета последните книги на Владимир Мегре и неговата Анастасия, които освен за родовото селище и пространството на любовта, толкова разбираемо обясняват споделено даже и от деца, простите и естествени неща които трябва само да си припомним... или пък поне да не позволим на децата които ги знаят рождение да ги забравят....
   ОК... спирам, защото ако продължа да казвам това което за едни никога няма да е понятно а за други си е пределно ясно... няма скоро да спра :-)))
   Моите почитания и най-добри пожелания Вени!
   Лекс


Привет, Лекс! Стана ми толкова приятно от твоето присъствие тук - благодаря ти! Коментарът ти е така емоционален и образен, и пълен, и съзвучен с моята нагласа, че не знам какво да добавя. Да, за "простите и естествени неща" става дума, за тях е болката - и вярата. Много правилно си го казал - да не допускаме децата ни, които са имали щастието да познават тези "неща" от рождение, да ги забравят, да се отчуждят. Не заради друго, а заради това усещане, условно наречено "двор и стобор", в душата. Защото тя, душата, колкото и волна да е, както и да не признава граници и прегради, има нужда от свое лично, сакрално пространство - да почине, да презареди.
Поздрави и от мен, Лекс, с най-добри пожелания!
цитирай
18. donchevav - Хубаво стихотворение. Наистина е ...
17.02.2021 22:47
troia написа:
Хубаво стихотворение. Наистина е тъжно, че селата обезлюдяват, а хората бягат в чужбина далеч от родните си места. Вече парите определят къде ще живее човек.
Нямам носталгични спомени, защото съм градско дете.:)
Приятна вечер, мила Вени! Всичко най-хубаво на теб и на хората, които обичаш!


Благодаря ти, Кате! Като чуя градско дете, винаги си представям филмите на братя Мормареви:))) Гледам ги отново и отново - и всеки път само дето не плача - от умиление и сладка болка... Това е носталгия!
А това тук е нещо друго - макар и без претенции за стойност. Зов за завръщане към себе си, към уникалния код, който ни отграничава от другите, протест срещу всичко, което ни унифицира и смачква като индивиди. Сама по себе си болката е вече форма на незабрава; макар и превърнат в спомен, домът е онова сакрално пространство - топло и сигурно, което живее в сърцето и това е достатъчно, за да оцелеем в трудния ден.
Парите определят къде да живее човек, да, но генетичният код е този, който ще определи какъв човек е той, какви деца ще възпита, какви ценности ще предаде. При Ати /tota.blog/ тази седмица има интересен постинг - представяне на филма на А. Тарковски "Носталгия". Героят, напуснал Русия, за да търси в Италия следите на друг човек, попада в собствените си следи - и открива отговори на въпроси, които тревожат будните умове още от древността.
Поздрави, Кате - на теб и морето! Слънчеви дни и за теб, и за него, сладко предпролетно очакване, пълно презареждане!
цитирай
19. inel379 - !!!
02.03.2021 05:01
Малко тъжно...
Малко носталгично...
Душата ми погалва
толкова различно.
И толкоз силно,
нежно, драматично
е словото ти поетично.
След края на света патриархален,
ще дойде друг,
но няма трайно да остане.
Роботи как ще заменят душата
и нейните желания
за близостта позната.
И къща с градина,
с двор и стобор,
ще сбира приятели
сред този простор.
Човекът с всички слабости
човек си остава,
и топлина човешка му е нужна,
за да потъне в нейната наслада
и там да търси незабрава.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, МИЛА ВЕНИ!
Здраве и дълголетие ти желая
за радости в живота
от тук до безкрая!:)
Сърдечно те прегръщам,
непримирима към условностите,
душеприказчице чаровна!:)
цитирай
20. vania23 - Наистина е тъжно,
02.03.2021 10:16
че онова, което с векове е било наш корен и опора, а и символ на българското, си отива и се превръща в мираж. Чела съм много стихотворения по темата, които са предизвиквали в мен малко раздразнение, защото съм си казвала - е, да, така е, но колкото и да плачем, няма да постигнем нищо.
Но в твоето стихотворение, посланието е предадено така фино и ненатрапчиво, че единствено си казвам - истина е. Боли, но някак приглушено и осмислено чрез поезията. Благодаря за хубавото стихотворение!
цитирай
21. donchevav - И къща с градина, с двор и стобор, ...
02.03.2021 17:48

И къща с градина,
с двор и стобор,
ще сбира приятели
сред този простор.

Как умело си извела идеята нашироко, на "простор", мила Инел! Благодаря ти! Усещах задушаване някакво, проява на тесногръдие, почти на клаустрофобичност от набързо претупания финал - но само си мечтаех за такова отваряне. Впрочем и Тачков ми го предложи - да заменя в последната строфа "стобор" с "простор, т.е. о-граничаването с от-граничаването - въпреки времето, неумолимите промени, безчовечното бясно движение напред.
Благодаря ти, мила приятелко, нека пролетта бъде за тебе най-весело зелена, най-светло лъчезарна, на-бодро здрава - успешна и щастлива, и много, много добра! Прегръщам те с обич!
цитирай
22. donchevav - че онова, което с векове е било наш ...
02.03.2021 17:53
vania23 написа:
че онова, което с векове е било наш корен и опора, а и символ на българското, си отива и се превръща в мираж. Чела съм много стихотворения по темата, които са предизвиквали в мен малко раздразнение, защото съм си казвала - е, да, така е, но колкото и да плачем, няма да постигнем нищо.
Но в твоето стихотворение, посланието е предадено така фино и ненатрапчиво, че единствено си казвам - истина е. Боли, но някак приглушено и осмислено чрез поезията. Благодаря за хубавото стихотворение!


Благодаря ти, скъпа Ваня! Ценя много твоя усет за мярка, познавам вече и непримиримостта ти към всяка захаросаност, кух позитивизъм и мелодрама:)))
Поздрав с уважение и светло приятелско чувство! Успешни и здрави мартенски дни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3043399
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53381
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031