Неща :: Три проехтявания в името на истината

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.06.2021 09:39 - Три проехтявания в името на истината

Прочетен: 1208 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 07.06.2021 21:25

Всеки си има истинка, мъничка някаква, своя си, ежедневна, приспособена за оцеляване и самоспасение. За добър сън, за удобен живот. Ние от деца слушаме, гледаме и попиваме - светът на възрастните е един огледален свят, много кривини изправят огледалата му, много мътно отразяват с времето. Светът на децата е този, който искам да се запазва, да не помръква. Скоро четох, че голям процент от децата се раждат гениални, след пет-шест години този процент вече е около десетина...но пък какво бихме правили в свят с толкова гениални деца, ако не са детските градини и училищата да ни подстригват и подравняват - да не стърчим и личим. Да сме еднаквички, едни такива удобнички...Всеки вижда себе си в света, така е - каквото му е отвътре - това е и наоколо. ______________________________________________________ Толкова е креслива и нагла лъжата, че истината обикновено е заглушена. Лъжата се домогва, самохвали, реве и оплаква, дрънчи със звънци и гривни, върти се, повтаря се до припадък - истината си е истина, тя няма нужда да се доказва...Истината от детството ми е Пепеляшка, тя е Елиза, Спящата красавица, Магарешката кожа, Бел...Неродена мома, Златното момиче, момичето от вар, момичето от сняг...

Струва ми се, че така трябва да се четат тези приказки, в центъра - истината, на финала тържествува - истината. В живота е невъзможно, утопия. Ако не се лъжем няма да можем да си живеем комфортно и сравнително спокойно, а кой иска таралеж в гащите и трънен венец на главата...Не е за хора истината. Цапаме я дори само като се пресягаме, дори сега както съм се разфилософствала и хвърлям сянка... __________________________________________________________________________ Истината, доколкото може да я има изобщо, през субективния поглед на всеки от нас, е относителна. Всеки си има някаква истинка, на която аз казвам правдина - не е правда личната истина, защото истината няма интерес, а човек обикновено има. Няма обективна истина в живота - тя е като свободата и любовта, тя е като поезията, пътят и живота в неговата идеална, недостижима форма. Нашата скъпа, единствена истина, която сме готови винаги да продадем за шепа грошове, да се отречем от нея, да я замерваме с думи и камъни, да я загърбим и да я разпнем.

Нагоре