Прочетен: 14972 Коментари: 59 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2021 21:59
Досега съм посадил 42( четиридесет и две) дървета на различни места. От картатат по-долу може да видите къде точно са и кога са посадени( легендата под картата). Преди два дена на моят имен ден ми направиха такава карта на файл.
Сега малко по-подробно как се случи:
През 2003 година на св. Архангел Михаил се жених. Месец-два преди това една вечер стоях с бъдещата си съпруга и нейният брат( мир на праха му, почина млад). Той ми каза, че е посадил около 55-60 дървета на село, при негови роднини, съседи и приятели досега. Аз му казах, че до края на живота си ще успея да посадя 50( петдесет) дървета. Дотогава бях посадил само две. Първото в края на 6-ти клас, когато две момчета и две момичета от класа ни наградиха за добър успех и поведение да посадим по едно дърво близо до училището. Още тогава едното момиче, като се върна и видя как двугите ритаха топка и играеха на двора на училището проумя една истина в живота, която досега е актуална. Каза" Значи ние, които учим и слушаме садим дървета, а останалите играят на двора на училището". Второто е посадено през есента на 2002 г., когато от едно сдружение, в което членувах взеха в саксии малки дръвчета черен бор. Аз взех 4, от които до времето за садене остана само едно, а другите изсъхнаха. Отидохме с останалите от сдружението с дърветата, които не са изсъхнали да ги посадим малко след големия завой към с. Кичево. След две години само моето се беше хванало. Наскоро ходих да си го видя и вече е около6-7 м., тънко, поради това, че се намира в гора. Дървото се стреми към светлината и расте, но само на височина, а не на широчина. Най-интересно е при третото дърво. То е и най-известното ми сред моето обкръжение, защото има поставена табела до него с моето име.
На снимката- третото мое дърво в курорт"Св.св.Константин и Елена", близо до едноименния манастир по посока към морето до дерето.
Към началото на 2013 г. нямаше развитие по въпроса за садене на 50 дървета през живота си. Един студен февруарски ден се разхождах из курорт"Св. св. Константин и Елена" и видях поставени табели под дървета" Посадено в чест на.........( име и фамилия) GREEN FUND. Помислих си дали може да има и на мое име дърво. Имената на хората бяха нищо незначещи за мен. Потърсих място, близо до пейката, която беше най-близо до морето до алеята, скицирах табелата и намерих един художник, който да я изработи. Намерих няколко разсадника и избрах по тяхна пррепоръка дървото да бъде каталпа. За каталпата имам една тема и давам линк за припомняне какво представлява този вид дърво:
Блогът на barin :: Дърво Каталпа
Всичко вървеше добре и на избраната от мен дата отидох със сина си и посадих каталпата. Поставих табела и си заминах. След няколко дена доведох колегите си да видят дървото с табелата, а дотогава само един беше го виждал. Един друг познат от туристическото дружество първи беше отишал още на следващия ден и беше полял дървото. Саденето на каталпата беше рекламирано с двадесетина снимки из форумите, facebook фотосвят( един сайт, който вече не съществува)и snimka.bg. Когато отидох да питам за табелата се оказа, че така не става. За всичко се иска разрешение: аз искам от управлението на курорта, а то е взело схема по програма за озеленяване от една дирекция от Община Варна. Накараха ми се за своеволията и поради това, че беше Великден ми простиха глобата и таксата за изработване на табела. Платих само 9 лева режийни разходи и озаконяване с деловодството.
Този случай се запамети в съзнанието и оттогава за всяко дърво, което по мое желание садих, с изключение на тези на моето лозе исках разрешение. Писах молби и после с представител от организацията, която е оторизирана да разрешава саденето ходих на място и избирах вида на дървото и точното място за садене. Аз винаги си носих лопата за копане, вода за поливане и всяко садене беше съпроводено с много снимки, като винаги 15-20 се публикуват във facebook и по някоя друга в групите, към които съм присъединен.
На следващата година си купих лозе, където посадих първо три, а после и още две плодни дървета. Колегите ми настояха да посадя и във военното формитование, където работя да посадя дърво. Посадих нектарина, която първо изсъхна, но после тръгна една издънка и сега се оформя като малко дърво. Легендата пог картата, тъй като е с дребен шрифт я помествам отново:
ПОСАДЕНИТЕ ДЪРВЕТА
1. През 1982 г., пролетта- конски кестен срещу вх. В на бл. 6 в кв.“Чайка“.
2. През есента на 2002 г.- бор в гората в района на Големия завой по пътя за с. Кичево.
3. На 23.04.2013 г.- южна каталпа в парка на курортен комплекс“Св.св. Константин и Елена“ за GREEN FUND.
4. На 28.10.2014 г. круша на лозето.
5. На 28.10.2014 г. дюля „хемус“ на лозето.
6. На 28.10.2014 г. ябълка на лозето.
7. На 30.10.2014 г.- праскова -нектарина във в.ф. 54830.
8. На 23.10.2015 г. карловска джанка на лозето.
9. На 12.10.2016 г.- Пауловния Томентоза в Карин дом.
10. На 26.10.2017 г.- ясен в Парк-музей“Вл. Варненчик“ до входа за автомобили.
11. На 29.03.2018 г.- ела нормандиана( кавказка ела) вдясно от входа на Регионален Исторически музей Варна.
12-28. На 14.04.2018 г.- седемнадесет дъба цер за залесяване на гора на 1 км. от с. Слънчево по посока с. Баново.
29. На 21.11.2018 г.- слива на лозето.
30. На 15.03.2019 г.- южна каталпа в двора на ВМА-МБАЛ( Военна болница).
31 и 32. На 09.04.2019 г.-върба и мелия( японски люляк) покрай оградата отвътре в Парк-музей“Вл. Варненчик“.
33. На 07.11.2019 г.- слива-ренглота на лозето.
34. На 11.11.2019 г.- албиция във ВПД“Флагман“ в курортен комплекс“Св. св. Константин и Елена“.
35. На 27.11.2019 г.- сребрист смърч пред Делфинариума.
36. На 19.11.2020 г.- албиция в парк“Възраждане“.
37-42. На 4.12.2020 г.- шест явора в с. Тополи за“Залеси Варна“
През пролетта на 2018 г. се включих в една инициатива за залесяване и наведнъж посадих 17 дъба цер( на снимката).
През предната есен пропунах да се включа, поради ангажименти в залесяването в района на с. Генерал Кантарджиево. Затова през следващите годин и се включвах в други инициативи за залесяване, като броят на посадените дървета нарастна до 42. Само преди 8 години целта 50 дървета беше на космическо разстояние. Сега при включване в някоя нова инициатива с 4-5 дървета и садене на още някои места целта е изпълнома в обозримо бъдеще. Между другото имам разрешение за едно дърво, доста интересно- върба матсудана за парка в кв. "Аспарухово", което се провали поради извънредната обстановка през изминалата пролет. Разрешителното е безсрочно и остава за тази пролет. Интересно е да споделя, че върба матсудана, висока около 80 см. в разсадниците във Варна, където я има струва 70-75 лева, а от Асеновград с таксата за доставка по Еконт ще излезе около 23-25 лева.
На снимката- нося дървото за Историческия музей( №11)
Разсадниците, с които работя във Варна са Ян-Агро и Керия, освен в случая със саденето на сребристия смърч( №35) до Делфинариума. При него ми посочиха разсадника до Побити камъни, като ме закараха дотам с микробус, защото в моят автомобил нямаше как да се събере дърво, високо около 1,40 м., а и нямаше как да го нося без помощ.
"Да посадиш дърво е лесно. Обикновено - по един или друг повод - това всеки прави в някакъв момент. От моя страна, план изпълнен. Няколко пъти. С две праскови (без две череши), няколко борчета на един хълм, една джанка, една ябълка и три-четири сливи. Между другото - прасковите са в двора на баба ми и дават страхотен плод. Другите не съм ги наглеждала скоро.
Да отгледаш дете. Защото да отгледаш дете не означава просто да го направиш и поставиш в пространството като факт. Отглеждането на дете е дълъг и продължителен процес. Крайната цел е в някакъв миг детето - вече пораснало - да върви само по своя път и да е подготвено за разни изпитания. Или по-накратко - да възпиташ човек. Изпълнение на плана - в процес.
Да създадеш дом. Тук малко се затрудних. Дали да създадеш дом означава да построиш къща - буквално - или означава да създадеш пространство, което духовно да чувстваш дом. С топла и приятна атмосфера, със усещане за разбиране и помощ между членовете. И колко души правят един дом? Майка, татко и децата или собственика на дома като самостоятелна единица?"
Единственото място, където ми отказаха да садя дърво беше Екопарк- Ботаническа градина" Имаха основание: екопаркът се поддържа оит Софийски университет"Св. Климент Охридски". Всяко лято инават и преценяват какви видове растения са необходими за разнообразяване и обгатяване. Нямат практика любители да садят дървета.
Накрая един цитат, не мога да посоча откъде: "Човек е живял напразно, ако не е засадил поне едно дърво през живота си"
Тагове:
Чудесна инициатива си подхванал!
Бъди здрав и продължавай в същия дух!:)
Поздрави!
Поздрави!
Имаш пред себе си достатъчно време, за да удвоиш и утроиш чудесната си инициатива !
Както и да възпиташ много последователи...
Браво и от мен !
Поздравления, Иване!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Продължавай все така!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Родословно дърво; "Герб" на фамилията ...
Не споменавам другите, които са описани в блога ти. Много са.
Беше споменал някъде преди и за дървета.
Не очаквах да са толкова много.
Написах дървета, а не дръвчета, защото си посадил и доста церове и иглолистни.
Продължавай! Помагай на природата, а тя на нас!
Поздрави, приятелю!
П.П. Аз също съм засадила над 40 дървета.
31 тополи. Преди 10-15 години минахме от там. Нещо трепереше радостно в мен, че ще видя една голяма гора, в която имам и аз 31 приноса.
Всичко беше изсечено!
Плаках. Все едно бяха изтръгнали нещо от мен...
10.01.2021 19:14
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
11.01.2021 10:12
Поздрави!
Поздрави!
когато се запознахме с теб едно от нещата,които много ме впечатлиха и помня досега е иманно това което си направил със засаждането и дай Боже повече хора като теб друже
Поздрави!
това мога да поглеждам отвреме навреме, стига да "улуча" кое е, вероятно има и други дървета около него
Изпитал съм го Даже в началото ,толкова се бях пристрастил, че помъкнах дръвчета от Асеновград Помня ги- кайсия, някакъв рядък сорт- на втората година даде плод и нямаше обиране- големи като праскови кайсии с червен цвят, където слънцето ги огрява, синя слива и мушмула
В годините продължих Но съседи и минаващи ми поднесоха неприятна изненада Засадих специален сорт череши и вишни Едното дръвче веднага изчезна След време забелязах ,че едното странно е клюмнало Отидах и с лекото опипване остана в ръката ми Беше вече изсъхнало И другите две бяха издърпани и изсъхнали Понеже бяха редки сортове, дръвчетата ,които посаждах, крадяха ги като новопосадениМоже би съм изненадал крадеца и в яда си, ги е изтръгнал Съсед беше След време черешата я видях в края на двора му-тази която изчезна Питах, откъде я е купил?Е, от пазара, но от смущението ми стана ясно ,че е от нощния магазин
Е, в едно успяха, да ме накарат да се откажа от овощарството
Поздравления за постинга, Адаш!
Хубав ден!
Поздрави!
Не съм водил статистика колко дървета и др. съм засадил лично. За овошки и лози да не говорим.
Най-ми стана тъжно, като студент засадих две дъбчета в градинката до студентска поликлиника, Младост, София. През лятото косачка ги е отнесла, въпреки белязане на местото.
Разпределението ми като лесовъд бе 1980 г в Момчилград. Залесявахме по 10 000 дка годишно. Естествено, се занимавах с организацията. После Коми, там процедурата бе ”подпомагане на естественото възобновяване”.
... Много по-късно, като лесовъд на частна практика, само един човек бай Делчо (+) ме попита как да залеси имота си. Документите по залесяване му ги направих безплатно, с последващи консултации.
Всички други ме питаха как да секат.
Темата е богата, но се ограничавам с това, че още не се е родил този, който може да унищожи Българската гора.
Клавиатурата ми е ”пълна с мастило”, но стига.
И, честит Ивановден на патерички!
:)))
Поздрави!
Поздрави!
Ама ти по-рядко пишеш, та понякога не те улучвам навреме.
и честрит имен ден от мен, с доста закъснение....рядко успявам да влизам в блога.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
ЗАСАДИХ 6 ДРЪВЧЕТА 3 КТУШИ 4 СЛИВИ- САМО ЕДНА СЛИВА И 1 КРУША СЕ ХВАНАХА
ИМАМ 5 ЯБЪЛКИ 3 ВИШНИ 1 ОРЕХ 2 СЛИВИ 7 АСМИ, 1 ЧЕРЕША 1 КАЙСИЯ НОВА НА 3 ГОДИНИ , 8 РЕДА ЛОЗЕ И ТОВА Е РАДОСТТА МИ ДА ХОДЯ ИЗ ДВОРА И СЯНКА И ПЛОД ДАВАТ. СЕГА ТЪРСЯ ФИДАНКА ПЕКАН- АМЕРИКАНСКИ ОРЕХ ОЩЕ НЕ НАМИРАМ РАЗСАДНИК. ИМАХ ДВА ШАМ ФЪСТЪКА- ОКАЗАХА СЕ ЯЛОВИ. ЕЖЕГОДНО ЗАСАЖДАМ
ФИДАНКИ В ДВОРА И НА УЛУЦАТА ПРЕД ДВОРА МИ.
ЕДИН МЛАД МЪЖ СЕ ДОБЛИЖИ, КОГАТО КУПУВАХ ПРЕДИ 5 ГОДИНИ ЧЕРЕШКАТА И ПРИСМЕХУЛНО МЕ ПОПИТА" БАБО, ТИ ДА НЕ МДИСЛИШ ДА ЯДЕШ ЧЕРЕШИ ОТ ТОВА ДРЪВЧЕ??, Да, ЗАЩО НЕ! МОИТЕ БАБИ СА ЖИВЕЛИ ВСЕ НАД 105 ГОДИНИ..." НО НЕГОВАТА "СЪОБРАЗИТЕЛНОСТ" МЕ ОГОРЧИ, ЧЕ ИМА МЛАДИ С НИЩО НЕПРЕДИЗВИКАНИ ЗЛОБАРИ. МАЛКО СА. ЗЛОБАТА Е ГРЯХ!
Поздрави!
Поздрави!
Имаше един период преди двадесет години когато в землището на родното ми село бяха изсечени всички крушови дървета - износ за Гърция. В две местности Юрта и Крушака , попа и още двама старци се надпреварваха кой повече дивачки ще облагороди. Там имаше от най-ранните-"Летници" и "петровски" до късните "попски", и "котараци"(плодът им приличаше на котешка глава ), почти през цялото лято и есен можеше да си откъснеш плод от "червенак"/за ошафови сушелки/ сочен "инджир" или твърд "дървенак" за трушия. Сега освен дивачки други сортове няма. Няма ги и старците , които облагородяваха.
Поздрави!
П.п.Преди време засадих една джанка,ама нещо не се получи!Ще пробвам пак и може да дадеш някой съвет по въпроса!
Поздрави!
Поздрави!
Да засееш едно дръвче е да вдъхнеш
На планетата още една
Надежда
То под сянката си ще те приюти в непоносимата жега
Ще разтвори дробовете си
Фотосинтеза
Въздуха ще ти
Пречисти
Песните на безброй
Птички ще съхрани
За теб,
Ще ти разкаже мъдростите на вековете
И нежният полъх
На ветровете
Със слънчевите лъчи
Дреха за теб със своите клони
Ще изтъче
От дъждовете ще те
Скрие
Ако дори поискаш ти
Къщичка на своите клони ще побере
Пак за теб
Със сочни плодове
Ще те подслади,
Мъката ти ще разсее
Кой каквото посее
Това ще пожъне,
Нежно името ти ще шепне то
Със твоите мечти ще те сгоди,
Със радост децата на децата ти на люлка
Ще люлее
Нанка Матева
Поздрави!
Тук са снимките на вековното наречено Дърво:
https://ecoosfera/2014/05/top-estos-son-los-nueve-arboles-mas-viejos-de-la-tierra/