Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2014 12:12 - На велопоход с малката фъстъчка
Автор: mia11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 256 Коментари: 0 Гласове:
0



         
  Пролетта на 2014 започна доста ударно-работно. Още от зимата майка ми беше загатнала за ремонт на къщата им на село, която посещавам почти всяка събота и неделя. И ето, речено-сторено. Всеки уикенд си имах по някоя занимавка- я да боядивам, я да лепя тапетчета, и края дойде с началото на лятото когато положихме  ламинат, процес, в който бях личен чирак на безценната ми половинка.    След всеки един такъв "работен" ден с шест годишната ми щерака грабвахме колелетата и се губехме в новичките велосипедни алеи на парка. Всеки път ме питаха от къде имам тази енергия  на 43 години, а аз отговарях, че с колелото, в компанията на фъстъчето ми разпускам най-добре. Всеки един излет с нея е едно невероятно индивидулно изживяване, изпълващо сърцата и душите ни с положителни емоции и комфорт.    Вчерашният ден беше точно един подобен такъв, в който обаче закапаха летни дъждовни капки. Дъждецът беше невероятно приятен, но успя да прогони почти всички хора В парка. Малцината възрастни хора, които останаха, разпънаха чадърите си и току ни заговорят нещо в смисъл, че дъжда не може да ни уплаши и ние с мокър поглед се съгласявахме с тях.    По някое време малката я засърбяваше нослето а аз я подкачах, че дъжда го гъделичка и бурно се разсмивахме.     Кулуминацията на веселият ден дойде, когато времето настоятелно напредна, ориентирахме се към прибиране и запътвайки се към последното паркче, до което имаше малко магазинче мъничето започва:    - Ах как ми се приядоха бонбониии!    А аз по инерция и казвам дали не би било по-добре да има някое плодче.    Но чак когато приближихме още повече до магазина и желанието и за бонбони се увеличи, разбрах накъде биеше.    -Ах как ми се приядоха бонбони, да вземем от там!- изчуруликва тя, посочвайки правилнито място за утоляване на желания.    Отговаряйки, че нося само ключове и никакви пари, се поспряхме  в малкото паркче, заобиколено с дървета, между които имаше и джанки. Явно доста поуморено вече, детето искаше да сложи нещо в устата си за енергия. Накара ме да откъсна от още зелените и кисели сливи и захрупа с примижване на очите. Откъсвайки от още две други сливови дръвчета, малката опитва и сравнява, като ми казва, че първите са най-сладки. Опитвам и аз от плодчетата, като не усещам никаква сладост, а само силно киселеене.    Ей в този момент така ме напушва на смях, че не мога да се сдържа. Така в радост и малко сълзи, породени от леко падане от колелото завършва този дъждовно-летен ден.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mia11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10508
Постинги: 16
Коментари: 0
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031