Постинг
30.06.2014 12:12 -
На велопоход с малката фъстъчка
Пролетта на 2014 започна доста ударно-работно. Още от зимата майка ми беше загатнала за ремонт на къщата им на село, която посещавам почти всяка събота и неделя. И ето, речено-сторено. Всеки уикенд си имах по някоя занимавка- я да боядивам, я да лепя тапетчета, и края дойде с началото на лятото когато положихме ламинат, процес, в който бях личен чирак на безценната ми половинка. След всеки един такъв "работен" ден с шест годишната ми щерака грабвахме колелетата и се губехме в новичките велосипедни алеи на парка. Всеки път ме питаха от къде имам тази енергия на 43 години, а аз отговарях, че с колелото, в компанията на фъстъчето ми разпускам най-добре. Всеки един излет с нея е едно невероятно индивидулно изживяване, изпълващо сърцата и душите ни с положителни емоции и комфорт. Вчерашният ден беше точно един подобен такъв, в който обаче закапаха летни дъждовни капки. Дъждецът беше невероятно приятен, но успя да прогони почти всички хора В парка. Малцината възрастни хора, които останаха, разпънаха чадърите си и току ни заговорят нещо в смисъл, че дъжда не може да ни уплаши и ние с мокър поглед се съгласявахме с тях. По някое време малката я засърбяваше нослето а аз я подкачах, че дъжда го гъделичка и бурно се разсмивахме. Кулуминацията на веселият ден дойде, когато времето настоятелно напредна, ориентирахме се към прибиране и запътвайки се към последното паркче, до което имаше малко магазинче мъничето започва: - Ах как ми се приядоха бонбониии! А аз по инерция и казвам дали не би било по-добре да има някое плодче. Но чак когато приближихме още повече до магазина и желанието и за бонбони се увеличи, разбрах накъде биеше. -Ах как ми се приядоха бонбони, да вземем от там!- изчуруликва тя, посочвайки правилнито място за утоляване на желания. Отговаряйки, че нося само ключове и никакви пари, се поспряхме в малкото паркче, заобиколено с дървета, между които имаше и джанки. Явно доста поуморено вече, детето искаше да сложи нещо в устата си за енергия. Накара ме да откъсна от още зелените и кисели сливи и захрупа с примижване на очите. Откъсвайки от още две други сливови дръвчета, малката опитва и сравнява, като ми казва, че първите са най-сладки. Опитвам и аз от плодчетата, като не усещам никаква сладост, а само силно киселеене. Ей в този момент така ме напушва на смях, че не мога да се сдържа. Така в радост и малко сълзи, породени от леко падане от колелото завършва този дъждовно-летен ден.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9
Архив