Зората.

Изкачва етажите на въздуха
след мирисите на цветовете.

Мракът изтънява
и всяка тяхна черта и извивка прозира.

Просторът насреща -
люшнат от вятъра изгрев.   
   
До здрач.
Когато синьото потича на капки:

толкова синьо, сякаш вечерницата плаче.

Синя тъга..

По-стара и от първата сълза.