В такова време – на печал и загуби,

и приближаващият облак е присъствие.

Когато капките излизат от контурите,

не падат сляпо по чадърите:

избират нечии къдрици

и по стръмното

със светлина чертаят
всяка линия и гънка върху сянката.

А как се движат бавно раменете –
превити сякаш
под всичките изплакани сълзи,

(от времената на Адам и Ева, а и после).

Товарът (неизмерен още) на тъгата.