Октомври с листопадите.

Издига стени –

бляскави и недостъпни – до небето.

И под обсадата действителните гледки

изглеждат измислени.

Обсебена съм от мелодиите на есента.

От шепотите в рими.

Опитвам се да разчета летящите знаци,

но светлината ги променя всеки миг

в зависимост от мястото им във въздуха.

Просторът вече е тесен за цветовете.

Разпарят се кройките му

и оттам излитат на воля

изумрудени, златни, рубинени сърца.

Това е сезонът, който незабелязано

опакова пространството.

И ни затваря в своята квартира.

Квартирата на любовта.

Суфльорът на сънища, Лексикон,

редактор Марин Бодаков.