И пак ще свири вятърът по струните на закъснелите треви.

Изчезнал звук ще са мелодиите на щурците.

А здрачът ще разпръсне събираната дълго нежност с жест,

заради онези мигащи следи – от листи и луни по въздуха.

Не са светулки свалените преди звезди за мен.

А сянката на лятото отдавна мина правоъгълника на вратата.

След толкова отсъствия, останал ли е в отраженията

на октомври отпечатъкът на профила ти...

Поне да освети от изток
                               прозореца на мрака.