Въздух – незатворен буркан.

А когато вятър го разплиска,

цветовете на октомври се разместват

и скулите на здрача се посипват с лунички.

Защото и полепналите петънца по дъното,

и шумките над улиците светват и изгасват:

сезонът си играе с боядисаните в охра крушки.

Октомври – и далечен листопад,

когато от земята той внезапно се издигна,

а после някой бавно го свали надолу:

за няколко минути – животът наобратно.

Оттатък този листопад – реална есен.

Но през стъклото някой пак с тъга ни гледа.

Кога ли ще обърне

                            подредения ни праведно

                                                         квартален космос.