Териториите на дъжда:

небе – пропукан купол,

крепен от градските дървета –

антична колонада, украсена с облаци,

наместо богове.

Тук миналото става настояще.

И всяка буква и число

под удара на капките,

изгубват ясни очертания и таен смисъл.

След дългото очакване и бъдещето,

измокрено до кости, си е тръгнало

(преди да разгадае предсказанията,

кодирани в кристална топка –

последната сълза на този дъжд).

Дори април е друг –

зелени са единствено

пейзажите в очите ти.

И без чадър вървя, вървя към тях.