Тук гледката – почти антична:

зазидани от времето върби –

кариатиди, държащи свода

и облак, с пукнатини от вятъра.

А вътре:

върху покривката с разрошени глухарчета:

две чаши, препълнени със здрач.

И ние,

голи – до цвета на кожата,

си татуираме с кармин сърца.

Под капките звънят перата върху масата.

И освободени от обръчите си ще излетят:

като криле – за ангели,
със петънца от сладка кръв, или от виното.

А вън небето,

превито под тежестта от първите звезди,

дали ще стане купол над квартала –
със фрески

(без сцените да са от древногръцки драми).

Или таван на стаята.